Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2016 08:51 - Силата на разума-изглежда много сме проспали 3
Автор: koshava Категория: Други   
Прочетен: 1650 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В седма глава, тя се фокусира на медиите – вестниците и теливизионните станции, които от страх или заради пари проповядват политическа коректност. В резултат на горепосочените резолюции и след проведен семинар в университета „Фоскари” във Венеция през 1977 г. делегати от 10 европейски и 10 арабски страни, излиза резолюция за „разпространението на арабския език” и за признаване на „превъзходството на арабската култура”. През 1983 г. на Симпозиум в Хамбург за евро-арабския диалог, германският министър на външните работи държи едночасова реч в прослава на милостивата ислямска религия и безкористния научен и хуманен приност на ислямската цивилизация, която определил като „факел от светлина, осветяващ Европа от векове, светлина, която помогна Европа да се спаси от варварството”. На симпозиума почти всички се извиниха за жестокостите (кръстносните походи, колониализма и пр.) и изразиха презрение към тези, които все още имат предубеждения към исляма. Това са част от примерите приведени от Фалачи. Подобни са заключенията и на друга конференция, този път организирана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, проведена в Париж през 1991 г. Темата е „Приносът на ислямската цивилизация за европейската култура”. Арабски представители дори не си правят труда да присъстват и за ужас, всички европейски делегати единодушно и възторжено възхваляват исляма и приноса му във всички сфери на науката.
Единствен противник на случващото се оказва представителят на Норвегия, Халгрим Берг, който отказва да одобри окончателния доклад на конференцията в Страстбург и взема думата. Заява, че няма да гласува за доклад, в който нищо не се споменава за човешките права в мюсюлманския свят, за трагедията на мюсюлманските жени. Мюсюлманите постоянно вдигат шум за човешките права по света, ноникога не ги спазват в техните страни. Вие прикривате престъпленията на ислямския фундаментализъм и всички отрицателни черти на исляма. За какъв диалог между европейци и араби ми говорите? Вие не водите диалог, а монолог. (...) Вашият доклад не е културен документ. Той е политическидокумент, изготвен единствено, за да служи на интересите на мюсюлманите в Европа. В името на демокрацията искам този доклад да бъде преразгледан, обсъден, поправен..”.
Но уви, предложението е отхвърлено и докладът е приет единодушно, като се препоръчва по-търпимо отношение към имигрантите и призовава за изземване на учебници от западните училища, недостатъчно почтитетлно към исляма, както и за въвеждане на часове по изучаване на корана във факултетите по право, теология, философия и история. На следваща конференция е допълнен с филология, лингвистика, икономика, агрономия и политически науки. Така се създават евро-арабски университети, повече ислямски книги, мобилизиране на медиите в услуга на пропагандата.
В осма глава, Фалачи стотици случай, в които цифрата на убитите за около двадесет години заради славата на корана надхвърля 6 000 души. Безусловното оправдание на терористите-самоубийци е, че проявяват „актове на съпротива”, според имамите това е дори „героизъм” при масовите убийства, които те извършват.
В девета глава Ориана Фалачи, заявява: „Аз съм хриситянски атеист”. Християнка съм, въпреки че отхвърлям християнските наставления. Като догмите за прошката и за обръщането на бузата за пленицата. Независимо от това, аз съм християнка, защото одобрявам принципите, идеите на християнството. Защото според мен християнстовото е убедително. В християнството не намирам нищо, което противоречи на моя атеизъм и светските ми убеждения. Имам предвид, разбира се, идеите и принципите на Исус от Назарет, а не идеите и принципите, изкривени и предадени през вековете от католическата и протестантска доктрина. Принципите, които признават свободната воля, дават власт на човешкия ум и правят хората отговорни за действията им. Идеите и принципите, които правят хората господари на съдбите им. В това аз виждам възхвала на Разума, възраждане на разионалната мисъл. Когато има рационално мислене, има избора, когато има избор, има свобода. Виждам обаче противоположното в обожествяването на един Бог, измислен от самотата, бесилието, отчаянието, слабостта, страха да живееш и умираш. В един абстрактен, всемогъщ и безмилостен Бог, създаден от почти всички религии. Зевс, който ни изпепелява със светкавици, Йехова, който ни изнудва със заплахи, аллах, който ни подчинява с жестокост и безчувствие. И тогава на мястото на тези невидими тирани се ражда една необикновена, уникална идея. Идеята, че Бог се превръща в Човек. Човек, който се превръща в Бог. Бог с ръце и крака, направен от плът, който иска да извърши Революцията на Душата ( с.127). Следва концентрирано изложение на виждане, на усещането и по-скоро – разбирането на Ориана за Бог. Тя заключва така: „Всичко, което казах, заедно с идеите за разума и свободата, ме изкушава и ме прави християнка. Тъй като виждам отхвърляне, отричане на смъртта и апотеоз на живота. Да, животът е зъл, но злото се самоизяжда и се превръща в нищо, в небитие. Това са принципите, върху които е построена нашата цивилизация.
Макар да е уверена, че „хрисиянстовото е най-великата революция, извършена някога от човечеството” и на него се дължи положителния ход, в който е насочено човечеството, Фалачи изказва тезата, че според нея католическата църква се е провалила и е станала част от Тройния съюз и фаворизира Исляма. Тя изказва становището, че католическата църква носи основна вина за катастрофата, в която сега живеем. Преди да окупират земите ни, преди да разрушат културата ни и да унищожат нашата идентичност, ислямските нападатели искат да убият християнството. Правят това чрез идеологически кражби и го представят с маската на един дегенерат. Те твърдят, че Исус е „пророк на Аллах”. Отричат, че той е разпнат на кръст и го поставя в центъра на разни извращения. Опитват се да направят това и с юдаизма. Но той, за разлика от бездействащата католическа църква, се бори със зъби и нокти (с.129). Църквата отлично знае, че ислямските теолози винаги са поддържали тази религиозна кражба, това гротеско представяне на християнството. Църквата отлично знае, че ислямиският империализъм винаги е искал да покори Европа, защото освен континент на богатства и вода, Европа е родина на християнството. Християнството – манипулирано, изкривено, но християнство. Тук отново, Ориана представя безспорни исторически доказателства за силата на разпятието, в чието има са удържани много победи на варварски нашественици – маври, нормани, монголи, османски орди... Католическата църква знае, че без християнството сега щяхме да говорим на език, в който няма думата свобода и да гнием в свят, който не отрича смъртта, а я счита за привилегия.
Журналистката обаче отправя яростен укор срещу делата на църквата. Ориана твърди, че тя не само се занимава с благоворителност за ислямските имигранти, но и ги укрива в хотели, дава им политическо убежище и социални придобивки и се противопоставя на екстрадирането им. Във Франция църквата дори продава на ислямските имигранти християнски храмове, които те превръщат в джамии. И всичко това, отново подкрепено с точни факти и имена.
Католическата църква е в чудесни отношения и добър диалог между свещеници и прелати и мюсюлмани. Без тях нямаше да има евро-арабски диалог. Без католическата църква Европа нямаше да бъде ислямизирана и да дегенерира в Еврабия. Католическата църква мълчи, когато разпятието се осквернява и никога не протестира срещу полигамията, отхвърлянето на съпругата и робството. За исляма робството не е срамно петно от миналото, драги свещеници, които проповядвате любов, макар да проповядвате да обичам врага като себе си.
В глава 10, Фалачи изяснява същността на левицата и десницата, като части от Тройния съюз. Тя разяснява някои исторически особености, като прилага множество примери. Историческата десница ни даде концепцията за свободна църква в свободна държава, т.е. идеята за светска държава. Научи ни на всички благодетели, без които обществото умира – любов към Родината, гордост от националната ни същност, научи ни на чест и достойнство. Научи ни на добри маниери, както и да уважаваме качеството, т.е. способностите. Нищожествата и некадърниците на политическата коректност винаги са отричали способностите. Те винаги заместват качеството с количество. Но светът се крепи именно на качеството, не на количеството, драги мои. Светът е благодарен на малцината, които притежават качество, ценности, способности. Факт е обачем че борбата изтощава и властта покварява хората. (...) Постепенно десницата западна и изчезна. Който не присъства, той не управлява. Следователно днес в Европа и Италия управлява левицата. От нея произлизат и Мусолини, и Хитлер. Следва обширен исторически обзор на управлението й. Авторката заключва, че левицата, заедно с Католическата църква имат най-долям принос за ислямизацията на Европа и превръщането й в Еврабия.
В глава 11, авторката разказва за абсурдните правила написани наръчник, наречен „Синя книга” и написан от Хомейни на основата на сури от Корана, касаещи половия живот (с.141). Тези заповеди действат в окупирания Иран през 1979 г. Погнусяващите правила са приветствани от италианската и европейската левица, твърди Фалачи и изразява недоумението си. „ Причината е съвсем ясна – в Европа вече няма истински пролетариат, а левицата без пролетариат е като собственик на магазин без стоки. Ислямският пролетариат за левицата е нова стока за продан, бъдещ източник на власт”.
Тук авторката се отправя в търсени на мотивите за измяната й срещу нашата цивилизация и проислямската политика, която провежда. Прилага множество примери – за училище, в което е премахнато разпятието от класната стая от учител-левичар, за да угоди на ислямски имигрант; училище, в което първият ден на Рамадана е обявен за празник; друго училище, в което учителките не допуснали кмета, защото бил облечен като дядо Коледа и носел торба с подаръци (не било политически коректно да дразним ислямските ученици, а Коледа не трябва да се счита за религиозен праник, твърдели учителките). В друго училище, учителката забранила яслата на Рождество (за поведението си е поздравена от левия кмет). Или случаят с детска градина, където родителите на единственото мюсюлманско дете информирали директора, че не одобряват пеенето на коледни песни в класната стая и т.н. И това сякаш не е нищо в сравнение с акта на инфибулация, прилаган от ислямската религия (с.146). От тази женска кастрация умират милиони момичета от отравяне на кръвта или загуба на кръв. Това е ужасно зверство извършвано без упойка, без стерилизирани уреди. Макар в Европа, тази практика да е забранена със закон, във Флоренция (управлявана от левицата) тя е почти разрешена, като след голям скандал в парламента е спряна. Факт е, че събитията са се случвали с тяхното знание.
Журналистката привежда факти, че по времето на управлението на левицата броят на имигрантите се е увиличил драстично. 45% от новодошлите са съпруги, което драматично доведе до увеличение на раждаемостта. Само заради мюсюлманите, левицата проповядва мултикултурализма – никога заради будистите, хиндустите. Лявото мнозинство в парламента прокара закон, който позволява на незаконните имигранти да не показват на властите документите си, дори им дава право да не съобщят от коя страна идват.
В глава 12, авторката акцентира на войнството на лъжливите медии, на така наречените „независими” вестници и радиостанции, на шоу бизнеса. Имам предвид журналистите, актьорите, певците, които са главните виновници за промиването на мозъците в обществото ни. Промиването на мозъците е грубо, но понякога рафинирано, невежо, но понякога изкусно. Характерно е с хитрите рекламни техники, на които разчита промиването – примитвни, ирационални шокови послания. Така медиите, често ни внушават отвращение от американците и симпатия и жалост към Садам Хюсеин. И така, с изкривяването на действителността и манипулирането на чувствата на драгия зрител се насажда покорство пред исляма. Сълзливите статии са добре написани, историите са добре подбрани. Това често е елегантна журналистика, почти литература, убедителен, изкусителен текст. И отново, статиите са написани с умение, което не разчита на разума, а на чувствата. Всъщност, промиванетп на мозъците е емоционално упражнение. Промиването е ефективно, защото трогва хората и притъпява защитните им реакции. Притъпява логиката и я замества със съжаление както при вида на объркания, разрошен, унизен, сразен Саддам Хюсеин, с глава, почиствана от бълхи от военния лекар. Да, и ако четете тези статии, гледате тези телевизии и програми не разбирате момента, в който съвестта ви е приспана и не виждате нищо от случващото се, как гине нашата цивилизация (с.155).
Битката е изгубена, но войната не е.
Живеем във фалшива демокрация. Но това е демокрация, където мюсюлманите се радват на специално отношение. Не задавайте въпроси, защото ако задавате веднага ще ви обявят за расист, ксенофоб, подстрекател към омраза. Еврабия се превърна в главна квартира на „Ал Кайда”. Тук Ориана разказва фрапиращ случай, в който ни прави свидетели на разговора между майка на атентатор-самоубиец и неговия брат (с.158). Братът съобщава на майката: „Мамо, поздравления за Саид! Нашият Саид стана мъченик!”. Майката: „Щатлива новина, щастлива новина!” „Мамо, наистина ли си щастлива? „Да, щастлива съм, толкова се радвам! Не се страхувай, скъпи. Само от Аллах трябва да се страхуваш. Аллах ни сочи правия път”. „Тук, в Италия, всички му завиждат и му се възхищават, мамо”. „И тук много хора ме поздравяват. Аллах е велик. Да благодарим на Аллах.” После братът на Саид казва на майка си, че почитател на Саид иска да й подари 8000 евро. (Това е „компенсация за загубата”). Но братът ще се жени и с половината от подаръка ще ремонтира къщата си и т.н. „Като се оженя всичко ще бъде наред, защото ще се женя за италианка”. Ще се жени за италианка! Т.е. – взема гражданство, тя става мюсюлманка, ражда му много деца, ще живеят в къща, подгизнала от кръвта на нейния народ... Страната й, светът й гори, и в пламъците изгарят миналото, настоящето и бъдещето на този свят. Същите пламъци, в които е изгоряла и Троя.
И все пак, в епилога Ориана пита, има ли някой който иска да загаси този пожар. Камбаните мълчаха цяла вечност. Мултикултурализмът ги заглуши от уважение към Пророка. В бездушните демокрации, деспотизмът напада не тялото, а душата, твърди Токвил. Именно душата тиранията иска да окове, да изтезава, да потиска. Повечето хора се предават на страха, и защото се страхуват, изграждат непреодолима граница около свободата да кажеш истината. (...)
Преди всичко това означава упадък на интелигентността – общата и личната. Имам предвид несъзнателния интелект, който ръководи инстинкта за самосъхранение, и съзнателният интелект, направляващ учението, осъзнаването, преценката. Тоест интелигентността, която ни помага да различим доброто от злото. (...) Когато това изобилие го нямаше, и ние трябваше да решаваме живота си, трябваше да мислим с главите си. За разлика от днес. В най-дребните неща от всекидневието, днешното общество решава вместо нас. Решенията са опаковани като готова храна. „Ние мислим за вас, затова не мислете повече”. Компютрите автоматично поправят грешките ни – дори не могат да научат правописа хората вече. Хората се отпускат, а това води до оглупяване. Следователно хората вече не използват това, което носят на раменете си. Мислят, но без да използват главите си. Дори и за да изваждат, събират, умножават и делят числата... Всички открития биха били голямо приемущество, ако хората използваха спечеленото време, за да мислят, да изобретяват, да се впуснат в света на идеите, да разделят доброто от злото, да разберат, че някой ги мами и им налага волята си.
Оглупелият мозък не може да мисли, преценява и се покорява на решенията, взети от други, предава се на готови решения. Той приема безкритично мисли, преработени и опаковани като полуготова храна. Всъщност приема рецепти, не толкова мисли. Поглъща формули за вяра, а не идеи. Като формулата на пацифизма, на империализма, на съжалението, на фалшивата доброта, на расизма, страха. Атрофиралият мозък – можете да напълните съзнанието му с каквото искате – от баснята за милостивия Аллах до догмата за девственостт на Богородица. Можете да го накарате да вярва, че нашето спасение е в Корана, че мюсюлманите искат да се интегрират... Атрофиралият мозък приема всяка лъжа, всяка глупостм защото не може самостоятелно да мисли, Закърнелият мозък поглъща всяка нелепост и я изплюва и разпространява автоматично.
Упадъкът на интелигентността има един естествен спъник – страха. Страх от мислене, страх от изводи, противополжни на наложените чужди формули. Страх от открито слово, водещо към различна преценка, различна от общоприетата. (...) С две думи – страхът да бъдеш свободен, да рискуваш, да бъдеш смел. Според Токвил женитбата между равенството и свободата, върху която е построена демокрацията се е провалила. Провалила се е, защото можем да бъдем равни и под робство. Защото човешките създания обичат много повече равенството, отколкото свободата. Защото в морето на колективизма равенството освобождава хората от бремето на отговорностите. Равенството не изисква жертвите и смелостта, които са необходими за свободата. Иначе казано – равенството не се нуждае от свобода. Фалачи се съгласява с мнението на Токвил и добавя, че в демокрацията думата равенство означава само равенство през законите на държавата, но не и равенство на умовете и морала. Нито на ценностите, интелигентността и смелостта. Токвил е отново прав като казва, че в демокрацията гласовете са броят, но не се претеглят. Това е причината количеството да се цени повече от качеството в демократичните страни и почти винаги неителигентните да управляват останалите. И все пак, не с мълчание и незаслужени хвалби ще рабудим съвестта на хората и ще ги накараме да загасят пожара на Троя. И все пак, войната загубена ли е, можем ли да угасим този огън, отправя въпрос авторката и към себе си, и към читателя.
Отговорът на въпроса й идва изненадващо. Тя разказва за посрещането на Нова година на Тайм Скуер в Ню Йорк. От отчаянието, от страха на хората, от пълното военизиране и следене на празника от военни и полицаи, предупрежденията за възможен терористичен акт, изплува надеждата. Надеждата, която живее заедно с любовта, с радостта от живота. При вида на млад мъж на площада, коленичил пред момиче с пръстен и отговор “да” от нейна страна, тълпата избухва във всеобща радост и веселие и забравя страха (с.172). Оказва се, че има неща много по-силни, неща които ни разграничават от исляма. За него авторката пише, че е блато. Блатото е дупка, пълна със застояла вода. Вода, която никога не се помръдва, никога не тече, никога не се пречиства, никога не е чиста, никога не тече към морето и никога не стига до него. Блатната вода лесно замръсява околността, дори е опасна за добитъка, ако пие от нея. Тази вода е отровна, тя убива. Блатото не обича живота. Обича смъртта. Ето защо майките на терористите-самоубийци празнуват смъртта на синовете си и щастливо викат Бог е велик.
Използвайки тази метафора, Фалачи противопоставя двата свята и продължава така. Западът е река. Моят дом е река. Всички са потоци от жива вода. Вода, която тече, плава, и така се пречиства, възражда се. (...) Водата обича живота. Няма значение, че понякога жизнеността й разрушава дигите. Обича живота с доброто и злото в него. Затова нашите майки плачат, когато децата им умират. Затова ние търсим живота навсякъде – в пустините, в степите, дори в Космоса. Ако не намерим живот, ние го създаваме.
Не, ние не можем да загубим. Моята вяра идва от това, което видях в новогодишната нощ. Идва от веселите оранжеви шапки, от дръзките оранжеви балони, от младия мъж, който помоли момичето да се омъжи за него, въпреки опасността от нов 11 септември. Идва от момичето, което каза да, от тълпите, които крещяха “Алилуя”, “Много деца, много деца”. И това е най-важното.
Тази надежда не идва само от Америка. Тя живее и във всички европейски страни. Днешният пожар не може да се угаси с армии. Войната, която ислямът обяви на Запада, не се води с оръжия. Защото това е културна война. Война, която поразява не тялото, а душата, както би казал Токвил. Война, която поразява нашия начин на живот, нашето разбиране за живота, нашия начин на мислене, действие, обичане. Нашата свобода.
Не се заблуждавайте от техните бомби и взривове. Това е само стратегия. Тези любовници на смъртта не ни избиват само заради удоволствието от убиването. Те ни избиват, за да прекършат духа ни, да ни сплашат, да ни обезкуражат и изнудват. Тяхната цел е да убият душите ни, идеите ни, нашите мечти и постижения. Америка не е тяхната цел, казва Ориана. Според нея това е Европа – тя притежава европейската културна физиономия, европейското културно минало и идентичност. Затова пожарът трябва да бъде угасен преди всичко от европейците. Но Европа днес е Еврабия. Европа днес приветства и обича врага си, дори му дава право да гласува. Тя се продава на врага като блудница и е загубила разума си.
Упадъкът на интелигентността е упадък на разума. Всичко, което днес се случва в Еврабия, е упадък на разума. Упадъкът е морален, но и интелектуален грях. Нашият отказ да признаем, че ислямът е блато, в което се давим, е противоположен на разума. Предаването на нашата земя, нашите домове и деца, нашето достойство и същност, е противоположно на разума. Нашето примирение, нашето предателство – поради страх или леност, е противоположно на разума.
В епилога Ориана Фалачи отправя последния си призив за опомняне. “Западът трябва да се събуди”, трябва да събуди страстта си, защото за да живееш трябва да имаш страст. Да откажеш да се предадеш, да откажеш да се покориш и подчиниш, значи, че живееш със страст. Но Еропа се предаде – това е самоубийство. Стигнахме до там, че днес за нас е по-важно да оцелеем, отколкото да живеем. Оцеляването има нужда от страст, но повече се нуждае от разум. Ето защо призовавам да си възвърнем страстта. Призовавам да си върнем разума. Ние трябва да преоткрием Силата на Разума!

И така, това е една книга, която поражда и размисъл, и дискусии, и най-ожесточени противопоставяния и спорове. Защото смело говори за онова, за което всички най-малодушно мълчат. Но да се запитаме: в колко ислямски страни християните имат същата свобода, каквато имат мюсюлманите в Европа и Северна Америка? Една книга, която заслужава да бъде най-внимателно прочетена... За мен книгата не насажда, не задължава, но определено дава една различна гледа точка за случващото се около нас. Задава много поводи за размисъл, дори и в нашата българска действителност. Ислямизирането на Европа не пропусна и България. И в Шумен, както в Испания и Италия имаше провокации на Велики петък (през 2010 г.!) с намерението да се учреди партия “Отоман” с толкова члена, колкото са били и годините на турското робство в България и то не на кой да е ден, а на Разпети петък. И хиляди други случаи, които всеки ден подминаваме с безразличие и “толерантност”. В университетски град като Шумен, по улиците изобилства от турска реч и забрадени жени. На Шумен му казват “долината на шалварите”. Съвсем успешно за мюсюлманските стратегии (както разкрива и Ориана Фалачи), днес българите сме малцинство, защото ако става въпрос за права, то се зачитат правата на турци и цигани, а ние просто оцеляваме. Това е тих геноцид. В институцията Община Шумен разпределението на разботните места е така: кадъна- българка- кадъна. Това се носи като мълва сред гражданите. Причината да се допуска и целенасочено да се създават такива условия е, че някога кмета спечелил изборите с купените гласове от партията на турците. Гласове продадени за определени позиции и привилегии. Е, както виждаме, по нищо не се отличаваме от общия сюжет на случващото се. Вярно е, че може би част от хипотезите на Фалачи са преувеличени и не отговарят на 100 % на истината, но кое в днешния свят е истина и няма ли все пак доза истина в думите й, нима не виждаме, какво се случва край нас. Но тя е права и за още нещо – всичко това е възможно, защото се снижи прага на интелигентност на хората, защото станахме единствено консуматори (включително на турски сериали, които ни заливат от всички национални телевизии !?) и пасивни граждани – без позиция, без мнение, без никаква инициация, никакво национално самосъзнание, робска психика и страх, което ни прави на глина в ръцете на властимащите. Същите властимащи с купените гласове, управляващи не за благото на народа, а за своите интереси. Съвсем уместна е народната поговорка, че каквото не се купува с пари, се купува с много пари, било то и души. Е, това е Еврабия.
Всеки читател ще намери своята истина, но си струва да погледнеш на нещата от друг ъгъл и сам да направиш своите изводи със силата на разума.

 


Тагове:   ислям,   11 септември,


Гласувай:
1



1. morskipesni - За 11 септември е важно да се знае
30.01.2016 11:17
Само няколко от повечето от 1000 евреи работещи в СТЦ в деня на покушението са били на работа. Относно "ударите" от самолетите, доказано е е ползвана компютърна анимация. Съшитата от Буш нескопосна конспирация дразни хората. За всичко останало Ориана Фалачи е права до смърт.
цитирай
2. 1997 - Не на завоевателите.
22.03.2016 08:32
На агресията трябва да се противопоставим. На религиозната, моралната, дори националната. Толерантност към религия, нрави, нации- ДА. Толарантност към АГРЕСИЯТА им- НЕ!
Доколкото раждането не е агресия можем само с раждане да се противопоставим. А не е ли и то агресия?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: koshava
Категория: Други
Прочетен: 1746896
Постинги: 1229
Коментари: 1512
Гласове: 1943
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031