КОИ СА ТИПИЧНИТЕ НЕГЛАСУВАЩИ

Автор: Боян Захариев

Източник: 24chasa.bg

Понеже не е много сигурно колко често отсега нататък ще имаме избори и дали политиците ще могат да се справят с все по-трудните политически конфигурации, струва си да се задълбочим по темата за гласуването, негласуването и състава на негласуващите. За да видим евентуално какво би произтекло от по-удобното (например електронното) или задължителното гласуване.

Сред обществото има подкрепа за задължителното гласуване с мнозинство от почти 2/3.

Дори при негласуващите противниците на задължителното гласуване имат само лек превес. За да не ни учудва този резултат трябва да си припомним, че при повечето негласуващи това се случва инцидентно, а не постоянно.Твърдо негласуващите са много малък процент от хората с право на глас. Голяма подкрепа има и за електронното гласуване.

Сред българските негласуващи има класически типове, които се срещат в развитите демокрации:

- Хора, за които негласуването е рационален личен избор. Това са хора, които разбират, че от гласа им нищо не зависи (от всеки конкретен глас при избори рядко се случва нещо да зависи). В други случаи доверието в стабилността на системата е толкова високо, че за част от хората няма кой знае какво значение кой ще управлява. Има и такива, за които гласуването се е оказало неудобно по една или друга причина, а разходът на средства и време, свързан с преодоляването на неудобството, надхвърля ценността на участието. Това са например хора, които са много заети, често пътуват, живеят на различни места или пребивават повечето от времето си в чужбина. По своя профил това са потенциални избиратели на умерените десни партии.

В България обаче те не са чак толкова голям дял от негласуващите. Възможно е обаче техният дял да е по-голям сред българите, живеещи в чужбина.

- Значителна част от негласуващите в България принадлежат към групи, за които доминиращо не е рационалното решение за неучастие или неудобството, а незаинтересоваността и недоверието. Сред негласуващите са силно представени неактивните групи от населението, които по принцип не участват на пазара на труда, и тези, които безуспешно се опитват да си намерят работа.

Близо половината негласуващи принадлежат към две подобни ясно различими групи.

Едната са хора на възраст над 60 г., отнасящи се към най-бедните 20% от населението или към следващите 20%, които пак имат значително по-ниски от средните доходи. Сред тази група има и активни хора, които гласуват за големите партии. Проблемът при тях, струва ми се, категорично не е свързан с електоралните правила и технологии, а е много по-дълбок.

Другата група са млади хора до 30 години, които изглеждат доста отчуждени от политиката. По-младите сред тях – тези до 25 години – са и много отчуждени от икономиката, попълвайки редиците на хората, които нито работят, нито учат.

Институциите на ЕС са много чувствителни напоследък към проблемите на тази група, поради което за нея има подробна статистика. България се оказва лидер в нерадостната класация с един от най-големите дялове на икономически и образователно пасивното младо население. Тоест не само партиите, но и обществото ни като цяло се е провалило в приобщаването на част от младите. И при тази група в негласуването няма нищо, свързано пряко с изборите и с избирателната система.

Останалите групи негласуващи са малки и е трудно да бъдат еднозначно описани. Струва си да споменем обаче някои доминиращи характеристики. На първо място това е песимизмът, който ги сближава с гласоподавателите на някои от националистическите партии.

След това ясно се откроява доминиращото дълбоко недоверие към всички институции, което е характерно за обществото ни като цяло, но при негласуващите е още по-ясно изразено.

На този фон е нормално да се запитаме има ли електорални технологии, които могат да ни помогнат, ако лидерите ни имат куража да ги използват?

Съвременните изследвания на различни електорални системи показват в по-голямата си част, че начинът на организиране на избора действително влияе на крайния резултат - понякога съществено.

Но какво ще ни покаже, ако направим някакви сериозни некозметични промени в избирателната система, че те са дали позитивен резултат? Струва ми се, че повечето хора, които поддържат определени електорални промени, си представят добрия резултат като увеличение на влиянието на групите, към които самите те принадлежат и съответно – увеличение на местата в парламента на политическите формации, на които те симпатизират.

Друг възможен критерий е намаляването на видимото недоволство в обществото – да кажем по-малко и по-редки протести. В България обаче има немалко хора, които страдат мълчаливо, без да се появяват в общественото полезрение. Тези хора принадлежат към групи, които нямат изградено чувство за общ интерес или просто не могат да се организират, за да поставят искания. Хората, живеещи в дълбока бедност, са типичен пример. Част от хората, млади и най-вече стари, от икономически западащите райони са в подобна ситуация.

При всеки избор обсъждаме отново и отново купуването на гласове и т. нар. контролиран вот. В интерес на истината хората, които заявяват в социологически проучвания, че биха се поддали или са били обект на опити за манипулиране на вота им по един или друг начин, не са много. Те са горе-долу достатъчни за една политическа формация да влезе в парламента, в случай че успее да обере целия купен и контролиран вот. Това не значи, че проблемът не е значим, още повече, че хората може и да не са докрай откровени за участието си в неща, които представляват сериозно закононарушение. Много по-важни са въпросите обаче защо става така, че работодатели и представители на публичната власт по места имат такава власт над работници, служители и местни общности. Защо има такива форми на крайна зависимост, които вероятно съществуват 365 дни в годината, а ги забелязваме само по време на избори. Защо, от една страна, има хора, които разполагат с много видимо безотчетни пари за купуване на гласове и други, за които 20-30 лева са наистина много пари. За нас би било облекчение, ако тези проблеми на демокрацията и легитимността можеше да се оправят лесно по електорален път или с акции на полицията и прокуратурата, за да не се налага да се питаме как така са се появили предпоставките и да мислим как да ги преодолеем.