Източник: ureport.bg

Игрите с цените на нефта могат да докарат инфаркт на някой от руските шефове на петролни компании. В Кремъл също се безпокоят. Основните приходи в бюджета на Русия идват от продажбите на петрол. Или както казват там: “Нефтът е пари, а газът – оръжие!”

Преди седмица цената на петрола падна под $84 на барел – с 26% по-малко от достигнатите през юни $115. Покачването напролет имаше своите обяснения, сред които глобалното напрежение около кризите в Украйна, Южнокитайско море и особено Близкия изток. Допълнителни фактори бяха излизането на преден план на джихадистите от “Ислямска държава” и оспорването на шистовия фракинг в САЩ.

Изведнъж в края на юни цените започнаха да падат, достигайки нива, невиждани от 2010 г. насам (макар в исторически план да са два пъти по-високи от тези преди 10 години).

Какво се случва?

Значение на петролните цени

Светът се движи с петрол, тази стока е и основната смазка на световната икономика. Това не е просто природен ресурс, а субстранция, която позволява на всички останали системи – от хранителните доставки до войната, да съществуват.

През повечетото време на XX век доставките на петрол нарастваха непрекъснато, докато цените до голяма степен оставаха ниски. Това даде възможност на световния брутен вътрешен продукт да се увеличи с 15% – темп, който е много по-бърз от който и да е друг период в световната история.

Началото на XXI век обаче промени тази тенденция. Цената на петрола е по-висока, но глобалните доставки растат изключително бавно и икономическият растеж в световен мащаб боксува.

Бумът в развитието на американския шистов нефт и перспективата за енергийна независимост вдъхват оптимизъм за икономиката още от 2009 г. предвид новите източници на петрол и високи световни цени. Сегашният спад на цените на нефта обаче е сериозна заплаха за подобна прогноза.

Цената на добива на петрол от земните недра се увеличава с близо 10% годишно в продължение на повече от десетилетие с преместването на новите източници в открито море, за сметка на кратерните пясъци и шистовите находища.

Освен това много държави, особено Русия и членките на ОПЕК, се нуждаят от приходите от продажба на петрол, за да пълнят държавните бюджети. Равновесната цена за тези производители е около $110 за барел “Брент” и това беше нормалната цена от 2010 г. до това лято.

Тази графика на Deutsche Bank и Business Insider показва цените на барел, от които шестте най-засегнати страни се нуждаят, за да оправдаят националните си бюджети тази и следващата година.

Графика: Business Insider

Венецуела се нуждае от двойно по-големи цени, за да не изпадне в състояние на свръхдефицит. Проблемът е особено сериозен и за Русия, която се бори с обезценяване на рублата от началото на годината, икономическа стагнация и западни санкции, а същевременно преговаря за основното си външнополитическо оръжие – природния газ.

Търсенето на петрол не е особено гъвкаво в краткосрочен план, освен когато удари рязка икономическа криза, както се случи през 2008 г. През по-голямата част от времето цените се определят спрямо склонността за отстъпки от страна на производителите.

Още от 70-те години на XIX век предизвикателството пред производителите на петрол е да контролират и координират нивата на добив, за да повишават цените – но не повече от това, което купувачите могат да си позволят.

В исторически план производителите винаги са били доста успешни в този контрол, като започнем от компанията на Рокфелер Standart Oil до глобалните картели и създаването на ОПЕК. През 2001 г. световното предлагане и цените скочиха драстично, за да посрещнат търсенето, но след 2005 г. нивата на добива остават постоянни, въпреки високите цени.

Саудитска Арабия отдавна е смятана за производител балансьор, който единствен има потенциала да предоставя допълнителни количества или да намали производството си, докато всички останали добиват колкото могат и възможно най-бързо. Докато саудитците увеличават или понижават износа си, за да поддържат цените стабилни, останалите се възползват от облагите на новите цени. Саудитска Арабия е готова да използва тази отговорност в замяна на протекция от Запада още от времената на Хенри Кисинджър и Джими Картър.

Какво се промени?

Изглежда, че поне засега саудитците изоставят тази своя роля и вместо това навлизат в ценова война, което вбесява Русия. Според последните доклади, неназовани източници предполагат, че Саудитска Арабия е готова да свали цените до $75-80 на барел и да ги поддържа в продължение на няколко години, за да защити своя пазарен дял. Възможно е това да е краткосрочен план.

Политиката на саудитските власти обаче не минава без вътрешна съпротива. Един от бизнесмените с най-висока репутация в страната – милиардерът принц Ал Уалиийд бин Талал, заяви, че има “фундаментални разлики” с местното петролно министерство.

Миналата седмица той каза, че е крайно време най-големият световен износител на петрол да започне да се притеснява за ниските цени и негативния ефект върху държавните приходи.

Той отчита, че 90% от приходите в бюджета на Саудитска Арабия идват от износ на петрол и 20-доларов срив в цените ще е бедствие за предвидените за 2014-а и 2015-а разходи.

Като един от най-ценните съюзници на САЩ в региона, Саудитска Арабия играе определена роля в новата Студена война между Запада и Русия. С новите петролни цени емирството ще окаже допълнителен натиск върху буксуващата руска икономика.

Паралелно с това обаче променените условия на петролната регулация могат да окажат както дестабилизиращ ефект за страните от региона, така и да бъдат двигател за постигането на нов световен икономически растеж.