Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2014 21:01 - СЛОЖНАТА ИГРА НА САЩ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Автор: viktorkordon Категория: Политика   
Прочетен: 1696 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СЛОЖНАТА ИГРА НА САЩ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

 

Източник: temadaily.bg

Автор: Владимир МИТЕВ


Нобеловият лауреат за мир [Барак Обама] създаде „коалиция на желаещите“ за участие в операциите срещу джихадистите от „Ислямска държава”, но борбата с тероризма днес се разгръща в по-неблагоприятни условия, отколкото по времето на Джордж Буш-младши.

Възходът на групировката „Ислямска държава” (ИД) в Близкия изток и речта на американския президент Барак Обама в навечерието на 11 септември оставиха усещане за дежавю. И през 2001 г., когато бяха поразени кулите близнаци в Ню Йорк и западната фасада на Пентагона, и днес американският президент се обяви пред своята „незаменима нация“ за лидер на „коалиция на желаещите“ във война с тероризма.

“Америка, нашите безкрайни блага ни отреждат едно трайно бреме. Ние на драго сърце приемаме отговорността да бъдем водеща сила. От Европа до Азия – от най-южните краища на Африка до раздираните от война столици на Близкия изток – ние се изправяме в защита на свободата, справедливостта, достойнството…

Америка ще поведе широка коалиция… А целта е ясна: с помощта на постоянна антитерористична стратегия да бъде отслабена и в крайна сметка унищожена  ИД“, каза Обама пред телевизионните зрители с решително изражение на лицето.

Ако е вярно, че трагедия настъпва  тогава, когато представата за света и желанията се разминават с действителността, то външната политика на американския президент вече няколко пъти се оказва трагична. Проектът за демократична трансформация на Близкия изток – Арабската пролет,  общо взето, приключи или със завръщане към диктатура (в Египет), или със сриване на цели държави и възхода на ислямистки терористични организации (например в Либия, Сирия и Ирак).

След като ИД нанесе ударите си в Ирак, обявеният от Белия дом азиатски вектор във външната политика с цел сдържане на Китай отстъпва на заден план и е заменен от  завръщане в Близкия изток. През май 2013 г. – две години след убийството на бившия терорист № 1 Осама бен Ладен, в своя реч Барак Обама по своеобразен начин обяви края на войната с тероризма и навлизането в нов етап, в който предизвикателствата по сигурността вече са на по-ниско ниво.

Във всички тези случаи реалностите на света хванаха Белия дом неподготвен за новите предизвикателства. Светът се оказва много по-сложен и труден за промяна, отколкото изглежда на пръв поглед. В крайна сметка след повече от десетилетие война срещу тероризма той се оказва по-силен от всякога и дори вече има своя „държава“ в Близкия изток – Халифатът „Ислямска държава в Ирак и Леванта”. „Ал Кайда” провъзгласи „Халифат в Индостан”, „Боко Харам” обявиха за халифат контролираните от тях територии в Нигерия. В Либия пък действа ислямистко емирство. На полуостров Синай също се вихрят терористични организации……

Възможно ли е и сегашната стратегия на Обама да не успее?

Коалиция на желаещите

Дежавюто със ситуацията след 11 септември 2001 г. всъщност не е пълно. Ако тогава в Ирак и в Афганистан бяха изпратени десетки хиляди американски и коалиционни войници, сега планът на Обама е войната да се води от мюсюлмани срещу мюсюлмани. На 11 септември в Джеда Джон Кери привлече в коалицията срещу ИД 10 арабски държави – 6-те страни от Персийския залив (Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Кувейт, Обединените арабски емирства, Оман) плюс Ливан, Ирак, Йордания и Египет. На 15 септември в Париж се събраха над 20 страни, които обсъдиха мерки срещу терористичната организация. А в световен мащаб 40 държави са показали желание да помогнат по един или друг начин – военно, логистично или хуманитарно.

Въпреки впечатляващия брой страни, изразили ангажимент, към момента обещаното е все още недостатъчно. ИД не може да бъде победена само с въздушни удари. Нужни са и сухопътни части, които да влязат в сблъсък с нея и да я разгромят.

Засега единствено Австралия е обявила, че ще изпрати свои войски в Близкия изток. Те ще наброяват 600 войници (400 от военновъздушните сили и 200 от специалните части) и 10 бойни самолета. Арабските страни от Персийския залив не обичат да водят улични боеве, поради което са заявили само, че може да се включат евентуално с бойни самолети. Държавният секретар Джон Кери изрично изключи Иран да стане част от коалицията срещу ИД, въпреки че Техеран е силно заинтересуван да се бори с нея, а и може да мобилизира шиитски милиции в схватките със силите на Абу Бакр ал-Багдади.

Позицията на Иран

Иран е съюзник на сирийския президент Башар Асад, когото Обама обяви в своята стратегия за противник в Сирия. Американският президент дори заяви, че е готов да извърши въздушни удари по сирийска територия в очевидно нарушение на международното право.

Но изпадането на Иран от „коалицията на желаещите“ със сигурност е свързано и с ключовата роля, която Саудитска Арабия играе в нея. Арабската монархия е основният съюзник на САЩ и на нейна територия се очаква да бъде обучавана „умерената“ сирийска опозиция [които също са ислямски терористи, но удобни на САЩ].

Американският президент обяви Свободната сирийска армия [екстремисти и джихадисти] за своя съюзник срещу ИД, но въпреки всички обявени до момента планове в нейна подкрепа все още намеренията не са последвани от конкретни действия – например от доставка на противовъздушни оръжия.

Очевидно колебанията на Вашингтон са продиктувани от опасенията, че това въоръжение може да попадне в ръцете на терористични групировки в Сирия, сред които е клонът на „Ал-Кайда“, наречен Фронт „Ал-Нусра“, както и в самата ИД. Изглежда, в САЩ осъзнават, че между различните организации на сирийската опозиция има въртяща се врата и те просто са едно цяло с различни лица пред света.

Иран явно е извън коалицията и поради особеното влияние на Израел. В своя реч пред  Международната конференция по антитероризъм в Сиракуза, щата Ню Йорк, от 11 септември  израелският премиер Бенямин Нетаняху подчерта, че търсеното отслабване на сунитския екстремизъм не трябва да става за сметка на шиитския екстремизъм, който той свързва с Иран. Според Нетаняху „Ислямската държава” и „Хизбула“ са клонове на едно и също дърво. В същото време много сунитски държави „разбират, че Израел не е техен противник, а съюзник в борбата с общия враг“, като явно под сунитски държави Нетаняху има предвид Саудитска арабия.

По отношение на борбата с ИД Нетаняху очевидно подкрепя САЩ: „Ние играем нашата роля в това продължително усилие. Някои от нещата (които правим – бел.ред.) са известни, други са по-малко известни.“ Явно е обаче желанието на Нетаняху Иран да остане в ролята на изолирана регионална сила.

Не на последно място Иран отсъстваше от разговорите в Париж. В изявления на официални ирански представители от изминалите дни те подчертаха, че  държавите, които сега ще се изправят срещу ИД, са същите, които са я създали.

Иран гледа скептично на обявената от Обама стратегия. Но дали Техеран няма да се превърне в де факто съюзник на коалицията, тъй като и той се противопоставя на халифата? И дали САЩ няма да приветстват скришом подкрепата, която ще получат от него, без да бъдат задължени по никакъв начин да му върнат услугата – например с по-благопритятна позиция в преговорите около ядрената програма и икономическите санкции?

Ролята на Турция

Вашингтон има обаче много сериозен проблем в своята „коалиция на желаещите“ – нежеланието на Турция да се ангажира в нея с нещо повече от хуманитарна помощ. През септември само за няколко дни в Турция пристигнаха държавният секретар Джон Кери и министърът на отбраната Чък Хейгъл в опит да изтръгнат отстъпки от президента Реджеп Ердоган. Например да бъде спрян притокът на джихадисти в Сирия и Ирак през турската граница. Или да се спре с финансирането на ИД чрез закупуване на петрол от контролираните от джихадистите кладенци. Но, изглежда, американските представители са напуснали Анкара с празни ръце.

Официалният аргумент на Турция гласи, че 49 души от нейното консулство в Мосул продължават да са заложници на ИД. „Ние не искаме нашите заложници да бъдат убити като вашите журналисти“, е заявил Ердоган пред американците. Но причините Турция да не се ангажира активно в борбата с халифата навярно са много по-дълбоки.

Една от тях със сигурност е близостта на Анкара с ИД и други сирийски бунтовнически организации, които са неин съюзник срещу Башар Асад и кюрдите. Навярно Ердоган –  подобно на иранските политици – не вярва в стратегията на Белия дом. В момента Обама е противник на Башар Асад, но предвид постоянните му лъкатушения във външната политика не се знае дали в един бъдещ момент няма да постигне договореност с режима, която да остави Турция употребена и предала собствените си интереси. А в момента те очевидно са свързани с оста на „Мюсюлманските братя“ в Близкия изток, както и с близкото сътрудничество със сирийската опозиция.

Ердоган едва ли е забравил и вътрешната война, която води с хората на установилия се в САЩ духовник Фетхула Гюлен. Според базираната във Вашингтон медия Al-Monitor на продължилата час и половина среща между Ердоган и Обама по време на форума на НАТО в Уелс в началото на септември турският президент е поискал за пореден път екстрадицията на Гюлен. „Но след като САЩ не са получили никакви доказателства или досие във връзка с турския духовен лидер, президентът Обама е казал, че въпросът ще трябва да бъде решен по рутинните бюрократични процедури“, пише Al-Monitor. С други думи, американският държавен глава е отхвърлил искането на Ердоган, като от политическо го е превърнал в юридическо-административно.

Ердоган със сигурност приема лично не само отношението на американците във връзка с Гюлен, но и начина, по който Анкара изглежда днес в Близкия изток. Турция е на практика единствената страна, която би могла да изпрати сухопътни войски в Сирия или в Ирак срещу ИД, ако това стане необходимо. И едва ли е привлекателно за Ердоган да води американска война срещу мюсюлмани, и то при положение че във вътрешен план американският човек (Гюлен) работи против него.

Другата ос

Без съменние ще се наложи изпращане на сухопътна войска срещу ИД, тъй като не е ясно дали иракската армия и кюрдските сили ще могат да се справят сами. „Ако достигнем ситуация, в която мисля, че нашите съветници би трябвало да придружават иракските войници при атаките срещу специфични цели на ИД, бих препоръчал това на президента“, заяви по време на изслушване в комисия по въоръжените сили на Сената генерал Мартин Демпси, председател на Комитета на началниците на щабове на американската армия. Така той само засили съмненията, че военната мисия на САЩ в Ирак може да бъде разширена.

Тъкмо нежеланието на Турция да се включи със сила в „коалицята на желаещите“ може да се окаже една от основните спънки за стратегията на Обама. Без желанието на Турция няма да може да бъде пресечен потокът на пари и джихадисти към халифата.

Сегашната война с тероризма има поне още една голяма разлика с първата от 2001 г. Тогава Русия бе съюзник на САЩ в Афганистан, което облекчи задачата на западните държави. Сега Русия и Китай са извън „коалицията на желаещите“, което ги поставя в близост до Иран и Сирия по отношение на случващото се в Близкия изток. И така двете големи сили сплотяват около себе си една от осите в Близкия изток.

Според съобщения в руски и в ирански медии на 9 септември Русия и Иран са подписали споразумения за съвместни проекти в областта на търговията, петрола и газа на стойност €70 млрд. В същия ден иранският вицепрезидент Ишак Джахангири заяви, че при предстояща среща между президентите на Иран и Китай ще бъдат подписани договори за развитие на проекти в частния сектор на стойност „милиарди долари“. В момента Китай дължи на Иран $18 млрд. за внос на петрол, а Пекин смята да финансира иранските проекти в областта на индустрията или нефта със сума, 2 или 3 пъти по-голяма.

Новата война с тероризма ще е срещу по-труден противник и очевидно тепърва предстои да се уточняват ролите, които ще играят партньорите в „коалицията на желаещите“. Очевидно е поне, че САЩ се завръщат военно в региона, който се канеха да напуснат, във война, която ще бъде трудна и продължителна. Иронията е, че сега ги предвожда Нобелов лауреат за мир.




Гласувай:
2



1. injir - Ирония? Това тяхното е цинизъм.
26.10.2014 21:11
Ирония? Това тяхното е цинизъм.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: viktorkordon
Категория: Политика
Прочетен: 276098
Постинги: 105
Коментари: 264
Гласове: 156
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол