РУСИЯ НЕ СЕ СТРАХУВА ОТ НИСКИТЕ ЦЕНИ НА ПЕТРОЛА

Автор: Леонид Бершидски                                           Източник: bgnes

---

Ръководителят на най-голямата в Русия държавна петролна компания "Роснефт" Игор Сечин каза нещо съвсем неочаквано след състоялата се тази седмица среща, на която представителите на нефтодобиващите страни не успяха да се договорят за съкращаване на добива.

В Русия всичко ще бъде наред, заяви той, даже ако цената на петрола падне до или под 60 долара за барел. Как е възможно нещо подобно, ако, според неотдавнашните оценки на "Дойче Банк", за да си осигури балансиран бюджет през тази година Русия се нуждае от цена около 100 долара за барел?

Отговорът на този въпрос важи както по отношение на Русия, така и по отношение на редица страни-членки на ОПЕК. Бюджетният баланс се осигурява в национални валути, а не в долари и всяка страна, разполагаща с политическо пространство за маневриране, за да девалвира своята валута, няма особен стимул за намаляване на добива. Руският президент Владимир Путин каза нещо подобно неотдавна в интервюто си за ТАСС. "Погледнете: по-рано ние продавахме стока, която струваше долар, и получавахме за нея 32 рубли. А сега за същата стока за един долар получаваме 45 рубли. Доходите на бюджета се увеличиха, а не намаляха".

По данни на "Блумбърг" експортните мита на петрола в Русия са намалели от 54 долара за барел през януари до около 38 долара през декември. Но в рубли руската държава не е загубила нищо. Ако цената на сорт Брент от началото на годината се е понижила с 25%, то курсът на рублата е поевтинял с 30%. През януари държавата получаваше около 1728 рубли за барел, което при днешния курс прави 1775 рубли.

Свиването на добива означава загуба на бюджетни доходи с неясни последици за цените, а руският износ на "черно злато" през тази година вече се понижи в сравнение с 2013 г.

Петролните цени

Няма нищо учудващо, че нефтодобивните страни, които се решиха на понижаване на курса на своите национални валути през тази година, гледат с оптимизъм на спада на цените. Министърът на енергетиката на Алжир Юсеф Юсфи заяви миналия месец, че неговата страна "много спокойно" наблюдава спада на петролните цени, макар че за връзването на алжирския бюджет е необходима цена от 113 долара за барел. От началото на годината алжирският динар е поевтинял с 9%.

Иранският министър на петрола Бижан Намдар Зангане обеща неговата страна да не свива своя дял на световния петролен пазар с "нито един барел", макар Техеран да се нуждае от 153 долара за барел, за да осигури бездефицитен бюджет. През тази година курсът на риала спрямо американския долар е поевтинял със 7,2%.

Подобно обезценяване на валутите не е достатъчно, за да компенсира напълно понижаването на цените на "черното злато", но авторитарните правителства на Алжир и Иран знаят, че те могат да девалвират своите валути и по-нататък, ако това се наложи, докато съкращаването на добива неизбежно ще доведе до намаляването на доходите почти мигновено.

Изглежда, че и Нигерия смята, че може да оцелее в условията на понижаващите се цени. Нейната валута през тази години загуби почти 10% спрямо долара.

Освен това, има такива петролни държави като Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, които не са девалвирали своите валути, но са в състояние да балансират бюджетите си в условията на доста ниски цени. Те също не са заинтересувани от намаляването на добива.

Незащитени ще останат само тези страни, които нямат такава възможност за маневриране, заради което те гръмогласно призовават за съкращаването на добива. Ползващият американски долари Еквадор, а също Венецуела, където правителството контролира валутния курс с традиционните катастрофални последици, са готови на такива стъпки, само и само да спрат спада на цените.

Русия и останалите страни, които са решили да преживеят периода на поевтиняващия петрол за сметка на девалвацията на собствените си валути, могат да компенсират част от загубите на своите граждани. Това няма да им струва много скъпо, ако голяма част от стоките, които се купуват от най-бедните слоеве на населението се произвеждат вътре в страната. Именно по този начин стоят нещата в Русия, където правителството на Владимир Путин разчита на подкрепата на бедните класи и служителите в държавната сфера, очаквайки, кога понижението на петролните цени ще изтощи американските производители на шистов газ до такава степен, че те ще съкратят добива. Когато това се случи предлагането ще стане по-малко от търсенето и цените ще започнат да растат.

По този начин гледат на положението и водещите производители от ОПЕК. "Никой не трябва да съкращава добива, а пазарът ще се стабилизира от само себе си. Защо Саудитска Арабия да съкращава добива? Днес САЩ също добиват големи количества. Може би те трябва да свият добива си?", заяви саудитският министър на петролната индустрия Али Ал-Наими на срещата на картела във Виена.

Топката е в полето на американските нефтодобивни компании.

---

Леонид Бершидски е журналист. Той е един от създателите на либералния руски вестник "Ведомости" и на руското издание на "Форбс". Статията е публикувана в "Блумбърг".

която се нарича основно заблуждение. Тази вечер изваденият от нафталина Тома Томов направи същата грешка за Украйна.
Ще напомня един факт от миналото:
Намаляването на цените но нефта срути СССР когато бе втората арабо-израелска война. Тогава СССР все пак можеше да произвежда нещо, сега е една бензиноколонка, соственик на която са олигарсите. На времето Рейгън натисна педала на въоръжаването, Горби се дръпна от Евпора.
Безспорно, останалите страни също ще загубят малко, но Русия - много. А може би и всичко. Къде е тръгнала срещу целия свят Русия, която произвежда колкото Холандия и по-малко от Израел.
Бершидскому посылаю я приветы.

Съгласен съм с Вас. Аз също не споделям дежурния руски оптимизъм, който не е основан на реалностите, а на желанията. Нарочно публикувах този материал, за да покажа и другата гледна точка, а който може да мисли, сам ще разбере колко несъстоятелна е тя. Типично по руски Бершидски приема за вярно това, което му се иска. Проблемът на Русия в конкретния случай е в това, че тя получава много по-малко валутни постъпления. Това признава и министърът на финансите на РФ Антон Силуанов, който заяви буквално преди няколко дни, че Русия губи „около 100 милиарда долара, заради намаляването с 30% на цената на нефта" (и това е само от средата на годината). Като прибавим и загубата на „около 40 млрд. долара годишно заради политическите санкции”, то в приходната част се получава огромна дупка от 140 млрд. долара. Бершидски удобно забравя да спомене за стремглавото изтичане на капитали от Русия, за заплашителната инфлация, която е почти 10% на годишна база, за увеличените до рекордно ниво лихвени проценти (9,54%), за драстично намаляващите валутни резерви, което ще затрудни изплащането на външните дългове, за отчаяните опити на Централната банка да предотврати девалвацията на рублата, за което от валутните резерви са били отделени над 70 млрд. долара и т.н.

Всъщност срутването на СССР беше реформация и не стана по икономически а по политически причини. Не знам коя държава с толкова ресурси може да фалира лесно лесно. Трябва да се случи някакъв невиждан местен катаклизъм може би.

Путин каза нещо подобно неотдавна в интервюто си за ТАСС: "Погледнете: по-рано ние продавахме стока, която струваше долар, и получавахме за нея 32 рубли. А сега за същата стока за един долар получаваме 45 рубли. Доходите на бюджета се увеличиха, а не намаляха".
Култово!!! Почти колкото щастливото му изявление, че за петролът, газа и дървата трябвало да бъде молена Русия да ги продава. Как да не харесваш такъв щастливец? Особено, ако ти е президент, а ти си нямаш хал-хабер от света.

Ако направим опит да обобщим изявленията на руските официални лица, ще получим следната рецепта за икономическо развитие по руски образец:
колкото повече губим от икономически санкции, колкото повече загуби търпим от сриващите се цени на петрола, колкото повече се увеличават цените на бензина ни (!), колкото по-високи са лихвите ни за населението и бизнеса, колкото по-висока е инфлацията ни, колкото повече растат цените на потребителските ни стоки, колкото повече намаляват чуждите и вътрешните инвестиции, колкото повече се обезценява рублата, колкото повече харчим безуспешно за нейното стабилизиране, колкото повече намаляват валутните ни приходи и валутните резерви съответно, толкова сме по-добре!
Вот почему Россия так велика!!!

Очевидно е въпрос само на време Путин да се окаже агент на Запада, изпратен да унищожи Русия.

Разбира се, руснаците никога не са виновни, причината винаги е външна.