Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2015 21:20 - КАК БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ НАСТОЯВАТ БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗЕ В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ
Автор: viktorkordon Категория: Политика   
Прочетен: 2769 Коментари: 4 Гласове:
10

Последна промяна: 08.09.2015 21:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

КАК БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ НАСТОЯВАТ
БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗЕ В ТРИСТРАННИЯ ПАКТ


Автор: Димитър Ненов
Източник: dnevnik.bg

Още в края на 1933 г., по време на Лайпцигския процес, председателят на Коминтерна Георги Димитров отправя най-остри обвинения по адрес на настъпващия в Германия националсоциализъм. Това разбира се не пречи на Съветския съюз, въпреки, че е приел Димитров като герой, да сключи на 23 август 1939 г. пакта Рибентроп-Молотов и да си подели Полша с Хитлер. Между април и юни 1940 г. Германия брутално прегазва Холандия, Белгия и Франция и половин Европа се оказва под хитлеристка окупация. На 27 септември същата година се сключва Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Светът е изтръпнал пред надигащата се агресия. Каква е позицията на българските комунисти към тези събития? Отговорът намираме изненадващо в спомените на Върбан Ангелов ("Неизвестни страници от миналото". Върбан Ангелов, Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", София, 1993г.).


Върбан Ангелов е правоверен комунист. От предговора на неговата книга научаваме, че според британските архиви след 1925 г. той е бил считан за един от петимата най-влиятелни комунисти в България. Тъст е на председателя на 7-мото Велико народно събрание акад. Николай Тодоров. Интерниран е през ноември 1939 г. в Златоград, заедно с други видни комунистически функционери – д-р Иван Пашов и члена на Централния комитет на комунистите Христо Михайлов. По-късно заедно с Тодор Павлов е в лагера Ени-Кьой. След 9 септември 1944 г. е един от главните обвинители в т.нар. Народен съд, срещу народните представители от 25-тото Народно събрание, Главен арбитър на Републиката, а по времето на Вълко Червенков - пълномощен министър във Виена.

Нямам за цел да коментирам комунистическите му възгледи, но приемам, че той е последователен в тяхното изповядване. Основание за такова твърдение ми дават някои детайли от неговата биография, като например това, че като Главен арбитър на Републиката e осъдил Министерството на вътрешните работи с министър Антон Югов за финансови задължения. Ето защо смятам, че фактите, представени от него, са достоверни, още повече, че при високото му положение в йерархията на комунистическото движение неговата добра осведоменост не подлежи на съмнение.

Оказва се, че пактът Рибентроп-Молотов е повод за създаване в средите на партийното ръководство на едва ли не дружеско отношение към хитлеристка Германия. Както пише Върбан Ангелов ".... вътрешното ръководство на БКП проведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт ..." (стр. 119).

"В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт ... когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски." (стр. 126).

"Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР." (стр. 120). 

Такова поведение е характерно не само за комунистите в България. Пиер Микел (История на Франция, ИК Кама, 1999 г стр. 432) по повод на нацисткото нашествие във Франция пише: "Навсякъде царяло предателство. Комунистите минавали за съучастници на Петата колона, защото осведомявали и показвали пътя на врага.".

В България за комунистическия Централен комитет прегазването от хитлеристите на половин Европа и дори заклеймяването им от техния собствен вожд Георги Димитров още през 1933 г. е без значение.

Войната трябва да приближи световната революция, Хитлер макар и "национал" все пак е "социалист". Единственото, което обръща тази позиция е нападението над тяхната "Мека" – СССР. Чак след това те започват съпротивителни терористични действия.

Кой е стоял зад това поведение на българските комунисти? Отговорът дава отново Ангелов: 

".... задграничното ни представителство нито тогава, нито след 9 септември 1944 г., т.е. след като се завърна у нас не е казало нито дума за упрек на тогавашното вътрешно ръководство за това вражеско решение и за проведената в негово изпълнение агитация. .... Какво заключение ни се налага? Че идеята за влизането в тристранния пакт и във войната е "спусната" (да си послужим с този подходящ израз) отгоре – от Москва, от нашето задгранично ръководство. Дали без знанието на руските другари? И това е възможно, а може и с тяхно знание. Всичко обаче ни подсказва, че това решение не изхождаше от нашето вътрешно ръководство Иначе по негов адрес и по адрес на Трайчо Костов щяха да се изкажат не малко упреци ." (стр. 120, 121). А задграничното ръководство се оглавява от героя от Лайпциг....

Това се нарича "непримирима принципност"!

Впечатлението ни за събитията би било непълно, ако не разберем какво е било отношението на официалната власт към тази дейност на БКП.

Ето какво пише самият Върбан Ангелов: "През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза, облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива покани." (стр. 119).

И представителят на властта им заявява: ".... правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна противодържавна дейност, предупреждаваме ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас." (стр. 120). Това, както пише по-нататък Ангелов е станало около 15 юни 1940 г. Те са били обвинени още, че са "....подканяли правителството да арестува агентите у нас на агресорите ( Англия и Франция) ..." (стр. 125).




Гласувай:
10



1. didanov - Съветско-германският пакт изн...
09.09.2015 01:15
Съветско-германският пакт изненадва не само световната общественост, но изглежда и самия Георги Димитров. На 22 август 1939 г. – ден преди подписването на пакта, той като секретар на ИККИ (Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал), отправя до всички комунистически партии следната директива: ,,Да се продължи с още по-голяма енергия борбата срещу агресорите, особено срещу германския фашизъм!" Оставен, изглежда без инструкции, Димитров изпраща на 5 септември 1939 г. до секретаря на ЦК на ВКП (б) Жданов следното писмо:

,,Но аз трябва да отбележа, че при набелязването на тази линия и особено на тактическите позиции и политическите задачи на комунистическите партии в новите условия, ние срещаме изключителни трудности и за тяхното преодоляване, както и за приемането на правилно решение, се нуждаем повече от когато и да е било от непосредствената помощ и съвет от другаря Сталин. "

Сталин го повиква в Кремъл на 7 септември 1939 и в присъствието на Молотов и Жданов му държи следната реч:

,,Комунистите от капиталистическите страни трябва да се обединят решително срещу своите правителства. Преди войната противопоставянето между фашизма и демократичния режим беше съвършено правилно. По време на войната... разделянето на капиталистическите държави на фашистки и демократични загуби предишния смисъл. Войната предизвика коренен прелом. Единният народен фронт от вчерашния ден беше за облекчаване на положението на робите при капиталистическия режим. В условията на империалистическа война се поставя въпросът за унищожаване на робството! Да се стои днес на позициите на вчерашния ден (единен народен фронт, единство па нацията) означава да се свлечеш на позициите на буржоазията. Този лозунг се сваля. "

Този цитат е от дневника на Георги Димитров. Тук не е безинтересно да се отбележи, че изразената от Сталин надежда, че войната ще доведе до „унищожаването на робството" - т.е. победата на комунизма в Европа, разкрива завоевателните му намерения.

Сталин съответно натоварва Георги Димитров като главен секретар на Коминтерна да редактира и отправи към всички секции на международното комунистическо движение тезисите, обосноваващи този 180-градусов завой. Той връща тактиката на Коминтерна на позициите на VI му конгрес, а именно: засилване на борбата срещу социалдемокрацията, образуването на народни фронтове отдолу и посочване като главен враг „буржоазната демокрация’.

Явно Георги Димитров изпитва затруднения при изпълнение на тази задача, Чак на 25 октомври Сталин повиква Димитров, за да му изкаже одобрението си, но и че ,,трябва да се издигат лозунги, които биха помогнали на масите да се откъснат от социалдемократическите лидери". Трябвало да се включат и такива лозунги: ,,Долу империалистическата война! Прекратяване на войната, прекратяване на кръвопролитието!" На 31 октомври Жданов му съобщава окончателното одобрение на Сталин: „Може да я отпечатате".

Какво е същественото й послание? След като са порицани, че искали да насочат германската мощ срещу Съветския съюз, английските и френските „буржоазни" правителства, подкрепяни от социалдемократическите лидери, са посочени като главни подпалвачи на войната.

Зад лицемерен антифашизъм те криели страха си от работническата класа.

Но нито Германия, нито СССР били съгласни „да вадят кестените от огъня" за ново преразпреде-ление на света в полза на англо-френския империализъм и колониализъм.

Характерното вчера само за фашизма днес става характерно и за буржоазната

демокрация, така че между воюващите вече няма разлика. Това послание на Г.Д. е било посрещнато от някои комунистически партии и отделни партийци в Европа с учудване или възражения. И така, вождът на световния комунизъм, Лайпцигският герой на антифашизма извършва подвига да напише статия от 40 000 знака, в която само веднъж споменава думите нацизъм, националсоциализъм и хитлеризъм и да прехвърли вината за агресията от Третия райх на англо-френските империалисти.

Но това не е всичко. Една година по-късно Г. Д. отива още по-далече.

Германско-съветските пактове не бяха уточнили сферите на влияние в Скандинавия и в Балканите.

През есента на 1940 г. по повод на България се появяват първите търкания между двата звяра, захапали Европа. В Берлин на 12 и 13 ноември 1940 г. Молотов (в присъствието на Хитлер) предлага на Германия да присъедини Съветския съюз към тристранния пакт - Рим, Токио, Берлин, ако Райхът признае, че България и Румъния влизат в съветската зона на влияние. Фюрерът отхвърля предложението и дори пред българския посланик Първан Драганов заявява, че не желае „България и Румъния да бъдат превърнати в болшевизирана пустиня, какъвто е случаят днес с държавите на Прибалтика".

Въпреки това на 25 ноември 1940 г. пратеникът на Сталин Аркадий Соболев пристига в София и настоява българското правителство да сключи със СССР политически и военен съюз, наречен „Пакт за взаимопомощ", подобен на този, наложен в Прибалтика няколко месеца по-рано.

Към всичките си аргументи Собо­лев прибавя и следния, който същия ден Г. Д. чува от устата на Сталин и записва в дневника си (25.1940 г.,стр. 203):

„Ако пактът бъде сключен, ще се договорим конкретно за формите и размеритена взаимната помощ. При сключването на пакта за взаимопомощ ние не само не възразяваме България да се присъедини към Тройния пакт, но тогава и самите ние ще се присъединим към пакта."

Незабавно с телеграма Г. Д. предава думите на Сталин и насърчава партията в България широко да отрази съветското предложение. Но българското правителство, опарено от прибалтийския опит, отказва и дипломатичното настъпление на Москва претърпява крах.

Огорчен, Сталин излива 3 дни по-късно гнева си върху Г. Д. и българските комунисти: „Нашите в София разпространяват позивите по повод съветското предложение към България. Глупаци!"

Веднага Г. Д. телеграфира на своите: „Изпратих указание да се прекрати тази вредна глупост... Кампанията за пакта не трябва да носи партиен, антибуржоазен, антидинастичен и антигермански характер. Тя трябва да се води не на класова, а на общонационална и държавна почва."

Beschreibung: http://www.svobodata/images/others/image/STALIN%20GD%281%29.bmpС поведението си Г. Димитров не само показва пълна сервилност към имперската съветска политика, но докарва себе си до сюрреалистичния абсурд - лично той, като главен секретар на Коминтерна, да подкрепя по препоръка на Сталин, присъединяването на България към антикоминтерновския тристранен пакт.

За подобни „профашистки" прояви много български общественици след 9.1Х.1944 г. бяха изправени пред „народен съд" и разстреляни.
цитирай
2. viktorkordon - до didanov
10.09.2015 12:50
Благодаря Ви за информацията, голяма част от която ми бе неизвестна. Но както виждате все още има хора в България, които са в плен на комунистическата пропаганда и я приемат за истина, отхвърляйки неудобните им историческите факти.
цитирай
3. didanov - пропагандата не е само комунистическа
10.09.2015 15:01
Тя е и пре- и посткокомунистическа, според мен не трябва да робуваме на никоя от тях независимо какви са ни пристрастията.поздрави
цитирай
4. viktorkordon - до didanov
14.09.2015 09:20
Разбира се, пропаганда е имало и ще има винаги и във всички сфери. Но именно през комунизма тя бе институционализирана и превърната в държавна политика, което причини много вреди на българското общество.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: viktorkordon
Категория: Политика
Прочетен: 276115
Постинги: 105
Коментари: 264
Гласове: 156
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол