Източник: chronicle.bg                                                                                      Хенрик Бьоме, икономически анализатор на Дойче Веле

За цените на нефта рядко се е говорило толкова много, колкото напоследък. В това няма нищо учудващо, като се има предвид драматичният им срив. Краят на тази тенденция не се вижда. 2015 г. обещава да бъде също толкова бурна.

През последните месеци потребителите на петрол не крият своята радост. Напълването на резервоара струва по-малко, отколкото в началото на годината, а и тези, които си поръчват газ за отопление, плащат по-малко, отколкото преди година. Експертите в петролния и газов отрасъл са изчислили, че само германските шофьори са спестили пет милиарда евро благодарение на спадналите цени на бензина в сравнение с 2013 г.

Икономисаните по този начин пари отиват за други покупки, което укрепва вътрешното търсене, а това се отразява положително на конюнктурата. Германските износители също имат основания за задоволство – защото и курсът на еврото е спаднал значително, което им позволява да продават по-изгодно стоките си. Вследствие на всичко това изследователите на конюнктурата постоянно завишават прогнозите си за следващата година. Дали в такъв случай може да се приеме, че Германия – а с нея и еврозоната – ги чака добра в икономически план 2015-та година?

Опасност от дефлация и стагнация

Надали, ако ниските цени на петрола се задържат. Световните пазари вече реагират много нервно на колебанията на петролните котировки. Свидетелство за това са резките движения на борсите през миналите седмици. Ако цените на нефта продължат да вървят надолу, еврозоната може да попадне в опасен дефлационен капан. В очакване на още по-ниски цени хората отлагат по-големите покупки, а компаниите – инвестиционните си проекти. Намаляващото търсене води до още по-голям спад на цените – и накрая възниква заплаха от продължителна фаза на стагнация. Пример за това, което може да се случи, е третата по големина икономика – Япония.

Другата проблемна зона са страните износителки на петрол. Те са заплашени от нестабилност – особено Венецуела и Русия, които в най-голяма степен зависят от приходите от петрола. Що се отнася до Русия, то коктейлът от санкции и ниски цени вече дава отражение. Рублата се обезцени, износът на капитали върви с пълна сила и инвеститорите са изгубили доверието си в икономиката на страната.

Греши обаче онзи, който вярва, че банкрутът на путинова Русия ще премине безследно за Запада. Днешната ситуация ужасно напомня за последната голяма криза на бързоразвиващите се страни от края на 90-те години на ХХ век. Тогава Международният валутен фонд и Световната банка подпомогнаха Русия с много милиарди долари. Но сега този вариант не е приложим от политическа гледна точка. И ако Русия се окаже неплатежоспособна, оптимистично настроените експерти със сигурност ще трябва да коригират прогнозите си.

Ниската цена – проблем за шистовия добив

Но сериозни заплахи има и за още една добиваща “черно злато” страна – САЩ, които от началото на ерата на фракинга сериозно допринасят за прекомерното предлагане на нефтените пазари, респективно – за спада в цените. Проблемът е, че за финансирането на скъпата си технология браншът на фракинга трябваше да вземе множество високолихвени заеми. Но има граница, от която нататък фракингът вече не се изплаща. И ако фирмите фалират и заемите вече няма как да се обслужват, това би могло да доведе до такъв финансов крах, какъвто имаше през 2008 г. покрай спукването на балона с недвижимите имоти.

Не може да не ни учудва, когато министърът на петрола на Саудитска Арабия открито признава, че Рияд се тревожи единствено и само за своите позиции на пазара, а ако цената пада, нека си пада. Това болезнено ще удари по останалите, а саудитците нищо нямало да почувстват. Това звучи предизвикателно.

И още нещо: колкото и добра да е за момента ниската цена на петрола, тя не е добър знак, щом стимулира рязко търсенето на модели като джипа Хъмър с огромен разход на гориво. Като че ли се забравя, че нефтът не е неизчерпаемо гориво. И че трябва да се търсят възможности за модернизация на двигателите и нови форми за енергийно снабдяване.

Така остава надеждата, че в началото на 2015 цената на петрола отново ще тръгне нагоре и ще напусне това абсурдно ниско ниво. Ако това не се случи – а засега няма признаци за промяна – последните неспокойни седмици на 2014-та ще се окажат само предвестник на вълненията, които могат да се очакват през 2015.